На Теодор Добройков

Отиваме си неочаквано. . . 

непатетично. . .

Отиваме си естествено. . .

твърде етично. . .

Всъщност

по пътя си, докато сме вървели,

докато сме дишали,

докато сме живели,

сме следвали непрекъснато

най-вярната посока –

тази, праведната,

предначертаната от Пророка!

Вървели сме тихо.

Вървели сме с усмивка!

Било е ден и нощ,

с много труд, без почивка. . .

И вярвали сме дружно,

че животът е чудесен!

Че може да бъде и по- добър. . .

Не живот, ами песен!