6.09.2008 г., 8:40 ч.

Сбогуване 

  Поезия
5.0 / 15
785 0 24
Аз потеглям. Пристига нощта.
Ще поема със нея незнайно
накъде... Все едно. Без лице
ще остане голямата тайна.
Здрачът пада без хор от щурци.
А листата си шушнат във синьо.
Бях сълза в разлюлени треви.
Зажадняла - нощта ме попива...
Нека спомен да станат от днес
тихи песни, в които съм вплела -
обич, болка... И нежност.
Сред тях - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Предложения
  • Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
  • Забравям те, проклетнико, разбра ли? В минутата, в която го изричам! (но думите препъват се на прага...

Още произведения »