Сбогуване

Поезия

882 0 24

Аз потеглям. Пристига нощта.

Ще поема със нея незнайно

накъде... Все едно. Без лице

ще остане голямата тайна.

Здрачът пада без хор от щурци.

А листата си шушнат във синьо.

Бях сълза в разлюлени треви.

Зажадняла - нощта ме попива...

Нека спомен да станат от днес

тихи песни, в които съм вплела -

обич, болка... И нежност.

Сред тях -

мойта късна любов. И последна.

http://www.youtube.com/watch?v=C88D8i7aL2U&feature=related

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivanleko91 (Ангел Колев)

Красиво се сбогуваш!
Поздрави, Людмила!

2010-01-15T13:24:39+02:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Очаквана беше... Но, ето, че е време за сбогом...

Благодаря ти, мила Ани! Поздрави, слънчице!

2008-09-07T20:53:10+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Ех, тази късна любов и тъжна, и светла, и нечакана, и тайничко копняна!

2008-09-07T18:24:42+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря от сърце за прекрасните думи на: Петя, Ваня, Здравка, Павлина и Ивчето!
Благодаря на всички, които коментираха с толкова топлота и оставиха светлата си следа в душата ми!
Обичам ви! И силно се надявам, че ще се срещнем отново!!!

2008-09-06T21:38:57+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Както е казала и Павлина, усеща се примирение, а то е по- лошо и от самата тъга, и от самото сбогуване! Не се примирявай! Докато сме живи и здрави винаги има надежда за нас! Поздрави!

2008-09-06T20:42:34+03:00