Sep 6, 2008, 8:40 AM

Сбогуване

  Poetry
881 0 24

Аз потеглям. Пристига нощта.

Ще поема със нея незнайно

накъде... Все едно. Без лице

ще остане голямата тайна.

 

Здрачът пада без хор от щурци.

А листата си шушнат във синьо.

Бях сълза в разлюлени треви.

Зажадняла - нощта ме попива...

 

Нека спомен да станат от днес

тихи песни, в които съм вплела -

обич, болка... И нежност.

Сред тях -

мойта късна любов. И последна.

 

http://www.youtube.com/watch?v=C88D8i7aL2U&feature=related


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво се сбогуваш!
    Поздрави, Людмила!
  • Очаквана беше... Но, ето, че е време за сбогом...

    Благодаря ти, мила Ани! Поздрави, слънчице!


  • Ех, тази късна любов и тъжна, и светла, и нечакана, и тайничко копняна!
  • Благодаря от сърце за прекрасните думи на: Петя, Ваня, Здравка, Павлина и Ивчето!
    Благодаря на всички, които коментираха с толкова топлота и оставиха светлата си следа в душата ми!
    Обичам ви! И силно се надявам, че ще се срещнем отново!!!
  • Както е казала и Павлина, усеща се примирение, а то е по- лошо и от самата тъга, и от самото сбогуване! Не се примирявай! Докато сме живи и здрави винаги има надежда за нас! Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...