Аз потеглям. Пристига нощта.
Ще поема със нея незнайно
накъде... Все едно. Без лице
ще остане голямата тайна.
Здрачът пада без хор от щурци.
А листата си шушнат във синьо.
Бях сълза в разлюлени треви.
Зажадняла - нощта ме попива...
Нека спомен да станат от днес
тихи песни, в които съм вплела -
обич, болка... И нежност.
Сред тях -
мойта късна любов. И последна.
© Людмила Билярска Все права защищены
Поздрави, Людмила!