Сбогуване
Остави ме да плача.
Не изтривай сълзите. Нека капят.
В сълзите намирам утеха.
В сълзите давя тъгата.
Не искам повече рани.
Няма място за тях.
Каква ирония само...
Колко крив е този свят...
Нека за последен път
ти кажа “Обичам те”.
Нека за последен път
потъна в твоите кафяви очи.
Нека за последен път
целуна сладките ти устни.
Бъди щастлив занапред.
Ти го заслужаваш.
И която и да е с теб
любов голяма да получаваш.
Може би бяхме щастливи,
ала вечно гонейки се един след друг,
времето безразсъдно пропиляхме
и сега живеем в този студ.
Ала съдбата е такава,
безропотно се подчиняваме.
И в любовта коварна
отново трябва да вярваме.
Но не можем...
Или не искаме...
Само че е трудно, знаем
и дълбоко въздишаме…
19.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
