Sep 4, 2008, 3:00 PM

Сбогуване 

  Poetry » Love
1083 1 5

Остави ме да плача.
Не изтривай сълзите. Нека капят.
В сълзите намирам утеха.
В сълзите давя тъгата.
Не искам повече рани.
Няма място за тях.

Каква ирония само...
Колко крив е този свят...

 

Нека за последен път
ти кажа “Обичам те”.
Нека за последен път
потъна в твоите кафяви очи.
Нека за последен път
целуна сладките ти устни.

 

Бъди щастлив занапред.
Ти го заслужаваш.
И която и да е с теб
любов голяма да получаваш.

 

Може би бяхме щастливи,
ала вечно гонейки се един след друг,
времето безразсъдно пропиляхме
и сега живеем в този студ.

 

Ала съдбата е такава,
безропотно се подчиняваме.
И в любовта коварна
отново трябва да вярваме.

Но не можем...
Или не искаме...

Само че е трудно, знаем

и дълбоко въздишаме…


19.11.2007

© Ив All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??