Дойде ли утрото бледо
отваряш красиви очи.
С целувка, макар и последна,
нощта от тях заличих.
Изтрих и твоите сълзи,
проливани нощи и дни.
Времето тича, не пълзи -
през болката ти погледни.
Колко ли щастие много
те чака зад друга врата.
Обичай, не ме съди строго,
че пуснах при теб любовта!
© Елфида Георгиева Всички права запазени