Дойде ли утрото бледо
отваряш красиви очи.
С целувка, макар и последна,
нощта от тях заличих.
Изтрих и твоите сълзи,
проливани нощи и дни.
Времето тича, не пълзи -
през болката ти погледни.
Колко ли щастие много
те чака зад друга врата.
Обичай, не ме съди строго,
че пуснах при теб любовта!
© Елфида Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
