Сбогуване
Много дълго те чаках, прокапах
като есенен лист след дъжда.
Много исках, но вече не мога
да събудя във теб любовта.
Всички пътища свършват в сърцето,
откъдето потегля бездъхна тъга,
като дълга протегната песен
на умора, без смях, самота...
Много дълго, така те обичах.
(Избуяла във цъфнала ръж)
Запламтяла от жажда изгарях
и сънувах теб - влюбен в мен дъжд.
Миг любовие, после е вечност
на безутешие и тишина.
Безсловесни, очите се губят.
Не потегля към нас светлина.
Беше пролет и лято, и есен.
Беше всичкото в мен, моят зов.
Бях за тебе - лунната песен.
Ти за мене - едничка любов.
Не протягай към мене ръцете -
и вълните са нежни, но давят.
Нищо назад не ще се завърне.
Само устните... ще се запомнят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
