25.09.2009 г., 13:47

Сбогуване

954 0 15

Много дълго те чаках, прокапах
като есенен лист след дъжда.
Много исках, но вече не мога
да събудя във теб любовта.
Всички пътища свършват в сърцето,
откъдето потегля бездъхна тъга,
като дълга протегната песен
на умора, без смях, самота...
Много дълго, така те обичах.
(Избуяла във цъфнала ръж)
Запламтяла от жажда изгарях
и сънувах теб - влюбен в мен дъжд.
Миг любовие, после е вечност
на безутешие и тишина.
Безсловесни, очите се губят.
Не потегля към нас светлина.
Беше пролет и лято, и есен.
Беше всичкото в мен, моят зов.
Бях за тебе  - лунната песен.
Ти за мене - едничка  любов.
Не протягай към мене ръцете -
и вълните са нежни, но давят.
Нищо назад не ще се завърне.
Само устните... ще се запомнят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...