Прегоря лятото, като свлечена кожа на гущер.
Хладно е, след дъждът завалял.
Мирише на есен и огоряло стърнище.
С дъх на мокро куче тича вятърът
по тревите, до охра излъскани.
И е бременна с утрото вечерта.
Цвят кехлибарен наливам в тумбеста чаша
и наметнал жилетка, гледам от терасата
как решиш косата си преди лягане.
А звездите смутено пристъпват на пръсти
и ръсят бисерен, светулков прашец
върху раменете ти голи. ...