Сбогуване с лятото
Тишината е пагубна днес…
Не за мен. А за голите клони.
И последният есенен лист
тази вечер от тях се отрони.
Тишината е пагубна днес…
Не за мен. А за тънките жици,
натежали от сълзи нощес
по смеха на отлитащи птици.
Тишината е пагубна днес…
Не за мен. Чух аз скръбните вопли
на това посивяло небе,
дето няма кой вече да топли.
Тишината е пагубна днес…
Като тъжна балада, в която
ти разказва разплакан щурец,
„Само спомен е цветното лято…”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
