9.11.2014 г., 19:53

Сбогуване с любовта

684 0 8

Тръгваш ли си днес от мен, Любов?

Тръгваш ли, макар и вече малко закъсняла?

На прага те изпращам с нестихващ благослов,

сърцето ми притихнало се моли за пощада.

 

За кратко като гост в моя свят дойде,

беше лъчезарна, влюбена и бяла,

Изпълни ми сърцето с радостен копнеж,

душа ми запърха в пеперудена премяна.

 

Небето се превърна в красива морска шир,

слънцето засвети по-ярко от комети,

очите ми загрееха като нощните звезди,

мечтите ми летяха към лунните пътеки.

 

Кой сега ограби всичките дъги?

Кой сега сърцето ми от скръб разцепи?

Кой накара слънцето сърдито да заспи?

Кой открадна ми дори небето?

 

Тръгваш ли си днес от мене, ти Любов?

Тръгваш ли си днес, изстинала и тъжна?

Последните целувки поне от мен вземи,

и сънищата наши сега не са ми нужни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря и на Вас Никола и Ваня!
  • Поздравления за въздействащият стих!
  • Тъжно е наистина, когато Любовта си тръгва!Този момент добре и емоционално е предаден в стихото!Остават само / според мен/ сънищата тъжни!Пздравление за написаното!Аценявам го!Лека и тварческа седмица!
  • Здравейте от мен, приятели!
    И много Ви благодаря за хубавите
    коментари и високите оценки!
    Много ме зарадвахте!
    Хубава вечер и от мен и много усмивки!
  • Много силно нагнетено любовно чувство има в стиха ти, Пламена!
    Хареса ми, защото докосва едно мъжко сърце!

    Поздравление!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...