Сбогуване с любовта
Тръгваш ли си днес от мен, Любов?
Тръгваш ли, макар и вече малко закъсняла?
На прага те изпращам с нестихващ благослов,
сърцето ми притихнало се моли за пощада.
За кратко като гост в моя свят дойде,
беше лъчезарна, влюбена и бяла,
Изпълни ми сърцето с радостен копнеж,
душа ми запърха в пеперудена премяна.
Небето се превърна в красива морска шир,
слънцето засвети по-ярко от комети,
очите ми загрееха като нощните звезди,
мечтите ми летяха към лунните пътеки.
Кой сега ограби всичките дъги?
Кой сега сърцето ми от скръб разцепи?
Кой накара слънцето сърдито да заспи?
Кой открадна ми дори небето?
Тръгваш ли си днес от мене, ти Любов?
Тръгваш ли си днес, изстинала и тъжна?
Последните целувки поне от мен вземи,
и сънищата наши сега не са ми нужни...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
