9 nov 2014, 19:53

Сбогуване с любовта

690 0 8

Тръгваш ли си днес от мен, Любов?

Тръгваш ли, макар и вече малко закъсняла?

На прага те изпращам с нестихващ благослов,

сърцето ми притихнало се моли за пощада.

 

За кратко като гост в моя свят дойде,

беше лъчезарна, влюбена и бяла,

Изпълни ми сърцето с радостен копнеж,

душа ми запърха в пеперудена премяна.

 

Небето се превърна в красива морска шир,

слънцето засвети по-ярко от комети,

очите ми загрееха като нощните звезди,

мечтите ми летяха към лунните пътеки.

 

Кой сега ограби всичките дъги?

Кой сега сърцето ми от скръб разцепи?

Кой накара слънцето сърдито да заспи?

Кой открадна ми дори небето?

 

Тръгваш ли си днес от мене, ти Любов?

Тръгваш ли си днес, изстинала и тъжна?

Последните целувки поне от мен вземи,

и сънищата наши сега не са ми нужни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря и на Вас Никола и Ваня!
  • Поздравления за въздействащият стих!
  • Тъжно е наистина, когато Любовта си тръгва!Този момент добре и емоционално е предаден в стихото!Остават само / според мен/ сънищата тъжни!Пздравление за написаното!Аценявам го!Лека и тварческа седмица!
  • Здравейте от мен, приятели!
    И много Ви благодаря за хубавите
    коментари и високите оценки!
    Много ме зарадвахте!
    Хубава вечер и от мен и много усмивки!
  • Много силно нагнетено любовно чувство има в стиха ти, Пламена!
    Хареса ми, защото докосва едно мъжко сърце!

    Поздравление!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....