9 нояб. 2014 г., 19:53

Сбогуване с любовта

688 0 8

Тръгваш ли си днес от мен, Любов?

Тръгваш ли, макар и вече малко закъсняла?

На прага те изпращам с нестихващ благослов,

сърцето ми притихнало се моли за пощада.

 

За кратко като гост в моя свят дойде,

беше лъчезарна, влюбена и бяла,

Изпълни ми сърцето с радостен копнеж,

душа ми запърха в пеперудена премяна.

 

Небето се превърна в красива морска шир,

слънцето засвети по-ярко от комети,

очите ми загрееха като нощните звезди,

мечтите ми летяха към лунните пътеки.

 

Кой сега ограби всичките дъги?

Кой сега сърцето ми от скръб разцепи?

Кой накара слънцето сърдито да заспи?

Кой открадна ми дори небето?

 

Тръгваш ли си днес от мене, ти Любов?

Тръгваш ли си днес, изстинала и тъжна?

Последните целувки поне от мен вземи,

и сънищата наши сега не са ми нужни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря и на Вас Никола и Ваня!
  • Поздравления за въздействащият стих!
  • Тъжно е наистина, когато Любовта си тръгва!Този момент добре и емоционално е предаден в стихото!Остават само / според мен/ сънищата тъжни!Пздравление за написаното!Аценявам го!Лека и тварческа седмица!
  • Здравейте от мен, приятели!
    И много Ви благодаря за хубавите
    коментари и високите оценки!
    Много ме зарадвахте!
    Хубава вечер и от мен и много усмивки!
  • Много силно нагнетено любовно чувство има в стиха ти, Пламена!
    Хареса ми, защото докосва едно мъжко сърце!

    Поздравление!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...