9 нояб. 2014 г., 19:53

Сбогуване с любовта

686 0 8

Тръгваш ли си днес от мен, Любов?

Тръгваш ли, макар и вече малко закъсняла?

На прага те изпращам с нестихващ благослов,

сърцето ми притихнало се моли за пощада.

 

За кратко като гост в моя свят дойде,

беше лъчезарна, влюбена и бяла,

Изпълни ми сърцето с радостен копнеж,

душа ми запърха в пеперудена премяна.

 

Небето се превърна в красива морска шир,

слънцето засвети по-ярко от комети,

очите ми загрееха като нощните звезди,

мечтите ми летяха към лунните пътеки.

 

Кой сега ограби всичките дъги?

Кой сега сърцето ми от скръб разцепи?

Кой накара слънцето сърдито да заспи?

Кой открадна ми дори небето?

 

Тръгваш ли си днес от мене, ти Любов?

Тръгваш ли си днес, изстинала и тъжна?

Последните целувки поне от мен вземи,

и сънищата наши сега не са ми нужни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря и на Вас Никола и Ваня!
  • Поздравления за въздействащият стих!
  • Тъжно е наистина, когато Любовта си тръгва!Този момент добре и емоционално е предаден в стихото!Остават само / според мен/ сънищата тъжни!Пздравление за написаното!Аценявам го!Лека и тварческа седмица!
  • Здравейте от мен, приятели!
    И много Ви благодаря за хубавите
    коментари и високите оценки!
    Много ме зарадвахте!
    Хубава вечер и от мен и много усмивки!
  • Много силно нагнетено любовно чувство има в стиха ти, Пламена!
    Хареса ми, защото докосва едно мъжко сърце!

    Поздравление!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...