Сбогуване с Морето
Сбогуване с Морето...
Изпито е последното кафе,
изпушена – последната лула,
Животът ми от днес ще е на две,
а трябва да живея със това...
Море любимо, целият съм слух
сега към разлюляната ти скръб!...
Забравя ли те, значи Моят дух
ще бъде риба плаваща по гръб:
– и аз ще бъда кораб без платна
брега като видение съзрял,
но грабнат от обратната вълна
и върнат в неизбежният си дял;
– и птица със пречупени крила
подскачаща гротескно по брега,
там всяка по-засилена вълна
събаря я... Не само на шега!...
И празна ще е моята Душа
подобно на пространството над теб,
където само Вятър в самота
единствено ще броди занапред,
но с още незабравени мечти
надявам се на изпреварващ ход
от вярата, която ме крепи,
че е възможен Старият живот!...
Едно време в морето
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
