СБОГУВАНЕ С ВЯТЪРА
СБОГУВАНЕ С ВЯТЪРА
Море, небе, звезди, луна и прочее -
описвали са ги безброй поети.
Аз вместо тях използвам многоточие...
пропуснал думите, назаем взети.
Но вятъра не мога с нищо да сменя -
за него още нямам аналози.
И точно него няма как да обвиня
за моите пропаднали залози.
На него даже тайните си доверих,
които скъта в буйните си гриви.
А той в замяна чудна песен ми дари,
отлитайки към облаците сиви.
И винаги когато идваше при мен,
оставяше ми спомен с полъх нежен.
А после - сякаш от мощта си запленен,
поемаше по своя път безбрежен.
Сбогувах се със вятъра през есента,
но нищо повече не ми остави.
От гривите му литна само песента,
която той така и не забрави.
Но вече листите от моето дърво
напущаха последните ми клони.
Попита искам ли аз нещо и какво,
преди листът последен да отрони.
Прахът ми Ветре, над Марица разпилей
и нека плачещи върби се смеят.
А после песента любима им изпей,
че спомените ми при тях живеят.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да и аз харесах поетичността, привет!
-
Браво!Много ми хареса!
-
Запази това приятелство с Вятъра!
Той винаги ще ти дава сила...
Чудесен стих! -
Ицо,прекрасно е,въпреки тази настройка за сбогуване,която ме изненада!Говориш за прахта си,но завещаваш по вятъра любимата си песен на плачещите върби...Красиво и завладяващо!"На него даже тайните си доверих,които скъта в буйните си гриви." Обичам поезията ти!
-
Нежен лирик си, с овладян, но красив поетичен почерк! Поздрави!
-
Харесва ми страшно много.Много е поетично!продължаваи все така!
-
харесах много
-
!!!
"Но вятъра не мога с нищо да сменя -
за него още нямам аналози.
И точно него няма как да обвиня
за моите пропаднали залози."
-
Вятъра - недописаните в стих мечтания, поривите на сърцето бушуващи понякога, а най- често пеещи в душата трептения от желания за полет и необхватност на един човешки живот!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
