СБОГУВАНЕ С ВЯТЪРА
СБОГУВАНЕ С ВЯТЪРА
Море, небе, звезди, луна и прочее -
описвали са ги безброй поети.
Аз вместо тях използвам многоточие...
пропуснал думите, назаем взети.
Но вятъра не мога с нищо да сменя -
за него още нямам аналози.
И точно него няма как да обвиня
за моите пропаднали залози.
На него даже тайните си доверих,
които скъта в буйните си гриви.
А той в замяна чудна песен ми дари,
отлитайки към облаците сиви.
И винаги когато идваше при мен,
оставяше ми спомен с полъх нежен.
А после - сякаш от мощта си запленен,
поемаше по своя път безбрежен.
Сбогувах се със вятъра през есента,
но нищо повече не ми остави.
От гривите му литна само песента,
която той така и не забрави.
Но вече листите от моето дърво
напущаха последните ми клони.
Попита искам ли аз нещо и какво,
преди листът последен да отрони.
Прахът ми Ветре, над Марица разпилей
и нека плачещи върби се смеят.
А после песента любима им изпей,
че спомените ми при тях живеят.
© Христо Запрянов All rights reserved.
