СБЪДНАТА МЕЧТА
В средата на
житейската съдба,
една мечта от
някъде се втурна.
Простреля ме с
магическа стрела
и цялата душевност
преобърна.
Нарекох я с
най-нежни имена,
които мислех ,
съм забравила.
Заклех се в себе си,
да я спася,
от хорската злина
и от омразата.
Тя топли ме
във сивата мъгла.
Захранва ме със
вяра и надежда...
че в мене дълго
ще остане тя.
Сърцето тъжно,
с обич ще зарежда.
И ще ми се
на глас да изкрещя:
"Щастлива съм!
Мечтата ми се сбъдна!
При мен
дошла е песента,
във образ мил,
отдавна търсен!"
житейската съдба,
една мечта от
някъде се втурна.
Простреля ме с
магическа стрела
и цялата душевност
преобърна.
Нарекох я с
най-нежни имена,
които мислех ,
съм забравила.
Заклех се в себе си,
да я спася,
от хорската злина
и от омразата.
Тя топли ме
във сивата мъгла.
Захранва ме със
вяра и надежда...
че в мене дълго
ще остане тя.
Сърцето тъжно,
с обич ще зарежда.
И ще ми се
на глас да изкрещя:
"Щастлива съм!
Мечтата ми се сбъдна!
При мен
дошла е песента,
във образ мил,
отдавна търсен!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Поздрави и от мене !!! 
