Пролетно сбъдване
Звънлив пролетен вятър
усмихна палаво
тъгата в очите ми,
подари на дните
нечупливи, бели криле,
с детелина четирилистна
закичи облачното небе.
И ето, мракът победен,
за път вече се стяга,
възкръснала надежда
зелените си ръце
волно към мен протяга.
Безоблачно, ново слънце
на хоризонта изгрява
и златните му обувки
целуват влюбено прага
на изконна мечта.
Загребвам алчно с шепи
от светлото на небето
и тръгвам кръстопътна,
с вълшебни розови очила,
без посока и без компас,
прегърнала с поглед
разцъфтялата пролет
в прероденото сърце
на сбъднатото небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
