Звънлив пролетен вятър
усмихна палаво
тъгата в очите ми,
подари на дните
нечупливи, бели криле,
с детелина четирилистна
закичи облачното небе.
И ето, мракът победен,
за път вече се стяга,
възкръснала надежда
зелените си ръце
волно към мен протяга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up