И днес се сбъдвам в утринно очакване
с надежда на задъхващ се вулкан,
за мъничко любов, искрица в кратера,
от скръб угаснал, векове мечтал.
И пак летя в лъчи изпепеляващи,
самата аз светлик от Светлина,
пулсирам в танца на протуберансите,
ликувам в лумналия Кръговрат.
И вечерта във залези жаравени,
с любов взривила всичките звезди,
ще съм отново Обич незабравена.
И Бог за този грях ще ми прости.
© Елена Гоцева Всички права запазени