И днес се сбъдвам в утринно очакване
с надежда на задъхващ се вулкан,
за мъничко любов, искрица в кратера,
от скръб угаснал, векове мечтал.
И пак летя в лъчи изпепеляващи,
самата аз светлик от Светлина,
пулсирам в танца на протуберансите,
ликувам в лумналия Кръговрат.
И вечерта във залези жаравени,
с любов взривила всичките звезди,
ще съм отново Обич незабравена.
И Бог за този грях ще ми прости.
© Елена Гоцева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
