30.09.2014 г., 20:24

Сбъдване на утре

1.1K 0 10

Пътуваме в посоки най-различни

през вчера, днес и чаканото утре.

През времето на дните прозаични,

с копнежа по несбъднатите сутрини.

 

Горим от жажда в нощните терзания

по изгрева запален от мечтите ни, 

когато в хоризонта от желания

се случва път пресечен от мечтите ни.

 

Се случва път измолен от сърцето ни,

изплакан и преглъщан със сълзите ни.

Когато най-смрачено е небето ни,

най-ясно се наднича във душите ни.

 

Видение чертаещо контурите, 

на онзи път вълнуващ сетивата ни,

изгрява като слънце насред бурите

и стъпва там уверено мечтата ни.

 

И този път го има! Има случване!

Небето праща знак по зазоряване.

И въпреки привидното заключване

се сбъдва утре. Време е за ставане!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Фери, за непринудената ти искреност!
  • "Се случва път измолен от сърцето ни,
    изплакан и преглъщан със сълзите ни.
    Когато най-смрачено е небето ни,
    най-ясно се наднича във душите ни."

    Е не е лесно хем да пишеш в рими, хем да се изказваш красиво, хем да споделяш извечни истини...Адмирации! Много ми хареса!
  • Поздрав и Честит празник!Да-има случване!И аз много харесах!
  • ДА!!!
    !!!
  • "И този път го има! Има случване!"
    Да!!! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...