Пътуваме в посоки най-различни
през вчера, днес и чаканото утре.
През времето на дните прозаични,
с копнежа по несбъднатите сутрини.
Горим от жажда в нощните терзания
по изгрева запален от мечтите ни,
когато в хоризонта от желания
се случва път пресечен от мечтите ни.
Се случва път измолен от сърцето ни,
изплакан и преглъщан със сълзите ни.
Когато най-смрачено е небето ни,
най-ясно се наднича във душите ни. ...