Пътуваме в посоки най-различни
през вчера, днес и чаканото утре.
През времето на дните прозаични,
с копнежа по несбъднатите сутрини.
Горим от жажда в нощните терзания
по изгрева запален от мечтите ни,
когато в хоризонта от желания
се случва път пресечен от мечтите ни.
Се случва път измолен от сърцето ни,
изплакан и преглъщан със сълзите ни.
Когато най-смрачено е небето ни,
най-ясно се наднича във душите ни.
Видение чертаещо контурите,
на онзи път вълнуващ сетивата ни,
изгрява като слънце насред бурите
и стъпва там уверено мечтата ни.
И този път го има! Има случване!
Небето праща знак по зазоряване.
И въпреки привидното заключване
се сбъдва утре. Време е за ставане!
© Ивелина Георгиева All rights reserved.