5.05.2025 г., 19:57  

Сбъркан синтаксис

267 1 2

СБЪРКАН СИНТАКСИС

 

По ризата греховна на поета

полепнаха любовните малини.

Сълзица се търкулна, втора, трета –

с очакването болката да мине.

 

Научих, че не отболява лесно

и нищо с времето не се лекува.

Обидата, гневът или протестът

у мене може даже да векуват.

 

Да ме отровят с бесния си ритъм,

да ме събуждат нощем с остър писък.

Тъгата има сложен алгоритъм –

неразбираем, тромаво написан.

 

Но Бог едва ли грешно програмира

секундата, в която да се влюбя.

Навярно дилетант съм, щом придирям

и правя опит всичко да загубя.

 

Което всъщност е една възможност,

но не и бъг на цялата система.

Великото едва ли ще е сложно –

достигнеш ли до простото навреме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...