Сбъркан синтаксис
СБЪРКАН СИНТАКСИС
По ризата греховна на поета
полепнаха любовните малини.
Сълзица се търкулна, втора, трета –
с очакването болката да мине.
Научих, че не отболява лесно
и нищо с времето не се лекува.
Обидата, гневът или протестът
у мене може даже да векуват.
Да ме отровят с бесния си ритъм,
да ме събуждат нощем с остър писък.
Тъгата има сложен алгоритъм –
неразбираем, тромаво написан.
Но Бог едва ли грешно програмира
секундата, в която да се влюбя.
Навярно дилетант съм, щом придирям
и правя опит всичко да загубя.
Което всъщност е една възможност,
но не и бъг на цялата система.
Великото едва ли ще е сложно –
достигнеш ли до простото навреме.
© Валентина Йотова All rights reserved.
