4.01.2018 г., 13:37

Сбъркана прогноза

703 3 25

Тъй твърде сложни са нещата,

че кой ли може да ги обясни?

А всъщност: Рождество и Разпятие

събират изпитните ни дни.

 

Другото е дреб от плява...

И зърна за златодарен хляб.

Преследване на илюзорна слава...

Ти можеш ли, да си един от тях?

 

Едва ли. Честно – не бива, за да мога.

Любовта ми не кацна на връх!

Вместо смях – зовях тревога,

докато останах самотен дъх.

 

Тъй твърде сложни са нещата,

че не мога да ви ги обясня...

Защо все още грешните понятия

при изгрев слънце отричат деня?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Дочка! Много е хубаво,за да е истина... Но вярвам,че е човешко поне да мечтаем! Дано Новата година ти донесе много здраве и красота!
  • Вечните въпроси ... и един отговор - любов.И нека в новата 2018 г. да имаш много поводи за усмивки и поетични пориви.
  • Благодаря,Гошо!😆
  • Много въпроси чакат своите отговори. Адмирации за стихото, Стойчо! Хубаво е, че попаднах при теб - след един твой коментар реших да надникна тук
  • Благодаря,Люси! През настоящата 2018г.ти пожелавам живот и крепко здраве, и нови творчески предизвикателства!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...