pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
906 17364
23.10.2022 г., 19:25 ч.

Сцена от една морска буря 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 8
1224 4 23
Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия.
През скъсан облачен калпак злорадо освети я,
да види тръшнат морски гняв над пясъци ронливи.
Единствен фарът – още прав – присветна обичливо.
Вбесеният пороен дъжд в жестокост се зарече.
Скала крайбрежна изведнъж куража си съблече,
потъна в мрачния въртоп на водната разруха.
Но после милостта на Бог сред този ужас чуха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • perfanov (Явор Перфанов) Нещата, които си струват
    Нещата, които си струват
  • tanq_mezeva (Таня Мезева) Добрите хора
    Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
  • Роби (Роберт) Страхове
    Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...
  • Eleya (Елия) Огнище и клада
    В живота на мъжа обикновено има две жени – едната приготвя за него огнище, а другата – клада. Рая Ви...

Още произведения »