Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия.
През скъсан облачен калпак злорадо освети я,
да види тръшнат морски гняв над пясъци ронливи.
Единствен фарът – още прав – присветна обичливо.
Вбесеният пороен дъжд в жестокост се зарече.
Скала крайбрежна изведнъж куража си съблече,
потъна в мрачния въртоп на водната разруха.
Но после милостта на Бог сред този ужас чуха ...