Сценично
Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?
Целуна стотици неволи.
Нощта те роди до звезди.
За твоята ла̀ска се молих,
под свода на бурните дни.
Любов, нежелана девица,
дойде и стремежа отне…
Удари плесница с десница,
камшик по гърба на дете.
И ето ти светла отрова.
Нима победи те морал?
За утрото ти ще си нова.
Сега обявявам финал…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
