Сценично

Aug 5, 2018, 10:48 PM

Poetry » Love, Phylosophy

414 1 0

Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?

Целуна стотици неволи.
Нощта те роди до звезди.
За твоята ла̀ска се молих,
под свода на бурните дни.

Любов, нежелана девица,
дойде и стремежа отне…
Удари плесница с десница,
камшик по гърба на дете.

И ето ти светла отрова.
Нима победи те морал?
За утрото ти ще си нова.
Сега обявявам финал…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Сценично

Свързани произведения

Comments

Random works