20.04.2017 г., 21:06

Счупен кораб

1.2K 0 0

Счупен кораб, скърбящо скърце.

Потъващ в студените води със своя екипаж,

едвам потапя се в тъмната нощ. 
Океанът тихо го пое във своята прегръдка

и скри се корабът в дълбините. 
Така отиде си и нашата любов,

като счупен кораб в океана 
и луната бледа скри се да не гледа. 
Една мрачна нощ остана, 
отиде си, 
взе своето 
аз взех болката. 
Сега ти си там, със своя нов кораб. 
Там със своя нов капитан. 
Остави ме в руйните на моята фрегата, 
бавно потъваща към студената прегръдка на океана. 
Потъва моят кораб, 
потъва заедно със мен. 
Останах сам със моето сърце, 
което те избра ти да си до мен. 
Разби го ти,
разби го, като късче лед.
Останаха само останки, 
останаха само разпилените мечти,
останаха забравените дни, 
останаха спомените...
Луната не се показа вече над този океан, 
мъгла обгърна го, 
нощта с тъмна мантия обви го. 
Свърши се така, всичко между нас.
Отиде си, 
за друго не помисли. 
Каквото беше, беше 
отрече се от своето човече, 
изгубено във мрака, 
търсещо светлината 
потъна във мъглата 
разбита му бе душата!!!


Б. Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...