vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
16.11.2015 г., 10:17 ч.  

Счупена любов 

  Поезия
1226 2 22

 

Ти щракна с пръсти - падна огледало,
на хиляди парченца ситни се разби.
Потърсих образа си, в миг изгубил цялост,
разпръснал се по хиляди посоки настрани.

Предчувствах, няма никога да събера обратно
вълшебните ни спомени - били очи в очи.
Разпадаха се бързо, на части, безвъзвратно,
заключени завинаги в следзалезни лъчи.

Бе най-великата любов и помня странно ясно
последната ни среща от сплетени тела,
поискали в галоп към вечността да странстват,
подложили душите си летящи за седла.

Светът надсмя им се с най-ироничен присмех,
тъй както той осмива ненужните тела.
Един магьосник зъл, лишил ги от амнистия,
разложи любовта на капчици мъгла.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато любовта си отиде като частички от счупено огледало и като капчици мъгла се разпръсват всички красиви мигове! Прекрасно!
  • ПРЕКРАСНО Е. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Благодаря ви, Цеца, Лили и Катя, за топлото отношение и за честта да ме удостоите с коментарното си внимание! Трогнат съм. От мен лека вечер и хубави сънища!

    Благодаря ви, Плами и Тони, че оценихте текста ми! Желая ви несекващо творческо вдъхновение!
  • Хубава творба!Поздравления!
  • "Разрез

    Стъкло, разрязано на две,
    разсече с болка битието,
    а от сърцето ми парче,
    потръпваше от страст обзето.
    Какъв е този диамант,
    безстрастно режещ личността ми?
    Нима това е любовта,
    обезкостила същността ми?
    Опитвам се да се спася,
    но като нощна пеперуда,
    към теб политам в пропастта,
    в поредната самозаблуда.
    Едната част от мен крещи,
    но другата блажено стене.
    С любов душата ми плени,
    но от любов съня ранен е.

    Сега не мога да заспя.
    от чувствата си разчленени-
    опитвам се да залепя
    обратно бягащи вселени."

    Камен Илиев

    Аз също сега се запознавам с творчеството му. Оказва се, че това е по-подходящо в случая....
    Хубав ден, Младене!!!
  • Благодаря ти, Латинка, за хубавите думи и за вниманието като цяло!
    Да ти е много хубава вечерта!

    Мерси, че оцени, Василе!

    Благодаря и на теб, Влади, че оцени!

    Валерко, чадо! Ама много се вълнуваш бе дете. Ще вземеш да се изабиш предсрочно. Успокой нервите или ги подай да ги резна с една специална ножица, че да не ти пречат повече.
  • Благодаря ти за тези стихотворни коментари, Цеца! Интересен и силен поет е Камен Илиев. Признателен съм ти, че ме запознаваш с творчеството му!

    Трогнат съм от хубавия ти коментар, Ева и благодаря за вниманието!

    Ех, Вальо, държиш се като обидено малко дете. Един мой познат и поет
    казваше: "Стани звезда - небе ще се намери!" Аз пък ти казвам - Остани си гарван - мърша ще се намери! До второ пришествие има още време, или поне така изглежда.

    Благодаря ти, Сиси, за толкова милия коментар! Казвам - До скоро! Защото зная, че пак ще ни зарадваш, много скоро, с хубав стих.
  • " НЕ МОГА ДА ЗАТВОРЯ

    По навик търся твоята ръка.
    От спомена отпивам малки глътки.
    Очите ме болят от самота,
    сърцето ми тупти в познати стъпки.

    Безгрижен бях и пълен със мечти,
    повярвал в светлините на съдбата,
    сега съм кисел, стар и мълчалив,
    достойнство съм изгубил в тишината.

    Не мога да си тръгна! Докога!?
    И всеки край отново е начало.
    Прилепнала е моята душа
    в съня към съвършеното ти тяло.

    Изгубен съм във стая без врати.
    И няма изход. Силни са стените.
    Във тях се блъскам тежко и кънти
    сърцето ми, преглъщащо сълзите.

    От хорската тълпа страня до днес.
    Не искам със тъга да заразявам.
    А нощем вия дълго, тъжен пес,
    който без стопанин ближе рани.

    Наивен бях, повярвах в любовта -
    откритие направих епохално.
    По навик търся твоята ръка.
    Но няма никой - мястото е празно.

    Обичам те сега. И в този миг.
    Но, Бога ми, не искам да говоря.
    И не случайно пиша стих след стих -
    след теб врата не мога да затворя!"

    Камен Илиев

    Хубав ден!
  • Благодаря на Лили, Исмаил, Дани и Мая Ангелова, че оцениха стиха ми!
    Имайте много вдъхновение, приятели и колеги по перо!

    Към Валери: За справка - гарваните се хранят предимно с мърша, а не с "космически вулви" и "вселенски оплодени яйцеклетки". Червото им е късо и живеят между 300 и 400 години. Тоест шансът им да спечелят някой кОнкурс или да станат известни поети е средностатистически по-голям от този на нормалните хора. А ако наежат и черна перушина, се виждат отдалеч и през деня, макар, че са ужким нощни птици.
  • Благодаря ти за този невероятено хубав коментар, Елица! Нямаш представа колко много ме трогна. Миналият път, коментарът ти необяснимо защо изчезна и трябваше да го възстановявам. Този път далновидно си го копирах, така че в случай на нужда да го "възкреся" в коментарното си поле. Светъл Калифорнийски ден и нека птицата Бену ти носи много нови стихотворения от първичния Нун в човката си!
  • Тази любов се е възприемала от Лирическия като велика, до момента на разпадането й.
    Не виждам никакво противоречие в тези твърдения. Напротив, убедително
    и с уникална образност е предадена една човешка тъга по нещо безвъвратно отминало, но красиво и стойностно за времето си.

    Стихът звучи по-различно от другите ти любовни стихове, Мисана, и бележи напредък в овладяването на класическите форми.
    Радвам се и те поздравявам!
    Вдъхновена да е новата седмица за теб!
  • Благодаря, "красиви черни Гарване"! Щом казваш, значи е вярно. Мерси за коментра и за оценяването.

    Мерси, Никола! Трогнат съм от казаното.

    Благодаря ти, Ирен! Не исках да заприличам на Бостонския удушвач и затова реших от 3-я куплет /вкл./ да ти дам глътка въздух. Трогна ме с хубавите си думи.

    Мерси, Руми! Твоето внимание е чест за мен. Хубава вечер!

    Благодаря ти, Пепи! Успя да ме разчувстваш с милите си думи.

    Лейди, ни направо си ме короновала за ненадминат в любовната лирика.
    Дано поне малко да оправдая високото ти доверие. Но в еротичната поезия ти пък нямаш равна и за мен си явният победител в кОнкурса!

    Чудесно напомни за древното поверие, Солвейг! Зная го и винаги се пазя да чупя огледало. А колкото пъти съм чупил, винаги ме е сполитало нещастие. Един от последните пъти морето изхвърли пред краката ми малко умряло делфинче, три минути след като счупих джобното си огледало. Благодаря ти за оказаното внимание, което много високо ценя!

    Благодаря ви, Василе, Гавраиле, Елица и Симо, че оценихте скромното ми стихотворение!
    П.П. Прощавай, Симо, но чак сега видях, че си коментирал текста. Благодаря ти най-сърдечно за хубавите думи!
  • Е няма как да не дам отличен за тази творба. Поздрави от мен, светла и хубава седмица с много късмет ти желая!
  • Любовта, макар и "счупена", през твоите очи е красива, обаятелна и поднесена така, както само ти го умееш, Младене! Поздравление от мен!
  • Първите два куплета ме оставят без дъх. После обаче... за мен стихът после губи от магията си. може би е от " най-великата любов"и "най-ироничен присмех". И въпреки субективното препъни камъче на тези две места казвам. Много ми хареса този твой стих!
  • "разложи любовта на капчици мъгла." Страхотно попадение, като образ!
    Добър си ,Младене!!!Зтова те чета!Моите поздравления и ти пожелавам хубава и творческа нова седмица!!
  • Благодаря ви: Миночка, Цвети, Илко, Краси, Евелина, Роси и Сеси!
    Трогнат съм от вниманието ви и от хубавите думи. Светла и успешна нова
    седмица!
  • Дали понякога ние не се оказваме в ролята на злия магьосник и без за искаме сами унищожаваме всичко? Поздравявам те за красивия и образен стих!
  • Прекрасен финал - цепи и Космоса - не само този Свят..., - Колко е щастлив човек, който умее да цени живота, да цени всичко прекрасно, което има..., страстите, които кипят в човека, искат постоянна юзда..., как ли ще се чувства една такава любов - счупена...!!!
    Бе най-великата любов и помня странно ясно
    последната ни среща от сплетени тела,
    поискали в галоп към вечността да странстват,
    подложили душите си летящи за седла.
  • Хареса ми сравнението на изгубената любов със счупено огледало!
    Лошо е, ако парченце влезе в окото и завинаги ни отнеме способността да обичаме - като в приказката на Андерсен...
    Поздрав!
  • Всяка една любов си тръгва в точното време! После си живеем виртуално с нея, а накрая се оказва, че Бог е имал много по-добри планове за нас и тогава, ако сме се научили истински да обичаме, ни изпраща безусловната любов! Там няма край, има само вечност! Много ми хареса, Младене! Браво!
  • Няма нищо вечно в този свят,дори и любовта,на която се надяваме,се разпилява през времето,а спомените,те колкото и да са избледнели,все някога ще се появят в съзнанието ни,за да ни върнат, поне за миг,там,където сме се чувствали прекрасно!Харесах и те поздравявам!
Предложения
: ??:??