Ти щракна с пръсти - падна огледало,
на хиляди парченца ситни се разби.
Потърсих образа си, в миг изгубил цялост,
разпръснал се по хиляди посоки настрани.
Предчувствах, няма никога да събера обратно
вълшебните ни спомени - били очи в очи.
Разпадаха се бързо, на части, безвъзвратно,
заключени завинаги в следзалезни лъчи.
Бе най-великата любов и помня странно ясно
последната ни среща от сплетени тела,
поискали в галоп към вечността да странстват,
подложили душите си летящи за седла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up