Счупена любов
Ти щракна с пръсти - падна огледало,
на хиляди парченца ситни се разби.
Потърсих образа си, в миг изгубил цялост,
разпръснал се по хиляди посоки настрани.
Предчувствах, няма никога да събера обратно
вълшебните ни спомени - били очи в очи.
Разпадаха се бързо, на части, безвъзвратно,
заключени завинаги в следзалезни лъчи.
Бе най-великата любов и помня странно ясно
последната ни среща от сплетени тела,
поискали в галоп към вечността да странстват,
подложили душите си летящи за седла.
Светът надсмя им се с най-ироничен присмех,
тъй както той осмива ненужните тела.
Един магьосник зъл, лишил ги от амнистия,
разложи любовта на капчици мъгла.
© Младен Мисана All rights reserved.
