Avis (Павлина Соколова)
362 968
11.01.2013 г., 20:25 ч.

Счупено огледало 

  Поезия
712 0 3

СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО

Вкусът на устните ми пак горчи.
(Целувах дълго чашата със вино)
Зеленото в очите ми мълчи.
Сънувам будна спомен неизстинал.

А ти... се бориш с вятърните мелници,
увил във целофан красиво цвете,
докато в мен бушуват сто виелици
и пак се крия между редовете.

Ненужно си ме хванал за ръката
и питаш ме защо е тъй изстинала.
Навярно е от чувството в душата ми
(Отдавна там един и същ е климата)

Мълчат и многоточията ми даже.
Сърцето ми е страница прелистена...
Какво ли може в тъмното да каже,
щом толкова боли от всяка истина?

Но ти... на дансинга ме каниш весел!
Отказвам ти. (Отдавна не танцувам)
Със миналото свързвам всяка песен,
във всеки звук едно и също чувам...

Парченца огледало!... По земята.
Отдавна приказката е написана...
Предупреди ме някога Съдбата,
че без Любов да дишам съм орисана!

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??