СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО
Вкусът на устните ми пак горчи.
(Целувах дълго чашата със вино)
Зеленото в очите ми мълчи.
Сънувам будна спомен неизстинал.
А ти... се бориш с вятърните мелници,
увил във целофан красиво цвете,
докато в мен бушуват сто виелици
и пак се крия между редовете.
Ненужно си ме хванал за ръката
и питаш ме защо е тъй изстинала.
Навярно е от чувството в душата ми ...