9.04.2012 г., 12:30 ч.

Счупено сърце 

  Поезия » Любовна
929 0 8

Навярно преди време съм била

съвсем по-малка и различна,

опитвала съм даже да летя

и неуспехите си да обичам.

 

Опитвала съм да се покатеря

на самия връх на планината,

а при падането си да пея

и да се прегръщам с тревата.

 

По-различна съм била тогава,

навярно твърде алогична, 

ала днес не се познавам

и не мога да обичам.

 

Обичах до последно някой,

който отвисоко ме изпусна...

Има счупено сърце в тревата

и за обич някак си е късно.

 

Завинаги останах си такава,

опитваща и вечно алогична...

Но как парчета да раздавам?

Счупеното никой не обича!

 

 

 

© Алекс Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересна идея и много добре поднесена!
    Поздравления!
  • уникално,браво
  • Много ми хареса...много интересен замисъл... много!
  • Този стих, е прекрасен! Докосна ме!
  • Поздрав, Алекс!
  • Благодаря за градивната критика,Дани, винаги уважавам чуждото мнение,защото то ми помага да вървя напред и да създавам по хубави неща.
    Мария,вероятно стиха ми те е разчувствал,но нека ти кажа да бъдеш спокойна,защото той всъщност е измислица и няма нищо общо с действителния ми живот.
    Чомолунгм ,благодаря ти,че проявяваш интерес към стиховете ми,аз също чета твоите,и много ми допадат.Дерзай,приятелю!
  • О,боже,нима едно младо сърце може да е "счупено"За какво говориш момиче?Полети напред,гледай с усмивка живота,не мисли за миналото то си е отишло в безкрая,то няма да се върне.Но любовта и обечта ще се върнат,за да кацнат на лицето ти,за да чуят смеха ти,а ти да бъдеш отново щастлива."Счупеното" никой не харесва и за това се изхвърля,купува се ново за да краси душите ни.Успех!
  • Много красиво, макар и тъжно, и напротив - логично е! "Обичах до последно някой,
    който отвисоко ме изпусна..." ами, жалко за него, щом е изпуснал такава душа , иначе като поезия e перфектно! Аз не обичам да ме поправят, но стиха ти има нужда от някои малки забележки точно защото много ми харесва:"Но парчета как да раздавам? - Но КАК ПАРЧЕТА да раздавам?" - в случая инверсията съответства на ритъма на стиховете и още:"а при падането да си пея
    и да се прегръщам с тревата. - а при падането си да пея / и прегръщам със тревата." - тук също нарушаването на стъпката се поправя с отпадане на повторението "да се". Извинявам се за тези поправки, но стхотворението наистина е прекрасно!
Предложения
: ??:??