Счупено сърце
Навярно преди време съм била
съвсем по-малка и различна,
опитвала съм даже да летя
и неуспехите си да обичам.
Опитвала съм да се покатеря
на самия връх на планината,
а при падането си да пея
и да се прегръщам с тревата.
По-различна съм била тогава,
навярно твърде алогична,
ала днес не се познавам
и не мога да обичам.
Обичах до последно някой,
който отвисоко ме изпусна...
Има счупено сърце в тревата
и за обич някак си е късно.
Завинаги останах си такава,
опитваща и вечно алогична...
Но как парчета да раздавам?
Счупеното никой не обича!
© Алекс Маринова All rights reserved.
