Счупих огледало

25.06.2008 г., 21:33 ч.

Поезия » Любовна

642 0 3

Преди години счупих огледало,

оглеждайки се, любовта ми се изсмя.

Не вярвах на проклетото начало -

на болка и болезнена съдба.

Опитвах се парчета да събирам,

с лепило даже да ги залепя,

но с тях усещах, че умирам.

Прорязваха навсякъде плътта.

Дали това бе моя орисия?

Не знам! А може би било е знак

за края на любовната магия...

Остана плачеща на оня праг.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.