25 июн. 2008 г., 21:33

Счупих огледало 

  Поэзия » Любовная
680 0 3

Преди години счупих огледало,

оглеждайки се, любовта ми се изсмя.

Не вярвах на проклетото начало -

на болка и болезнена съдба.

 

Опитвах се парчета да събирам,

с лепило даже да ги залепя,

но с тях усещах, че умирам.

Прорязваха навсякъде плътта.

 

Дали това бе моя орисия?

Не знам! А може би било е знак

за края на любовната магия...

Остана плачеща на оня праг.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??