Jun 25, 2008, 9:33 PM

Счупих огледало 

  Poetry » Love
681 0 3

Преди години счупих огледало,

оглеждайки се, любовта ми се изсмя.

Не вярвах на проклетото начало -

на болка и болезнена съдба.

 

Опитвах се парчета да събирам,

с лепило даже да ги залепя,

но с тях усещах, че умирам.

Прорязваха навсякъде плътта.

 

Дали това бе моя орисия?

Не знам! А може би било е знак

за края на любовната магия...

Остана плачеща на оня праг.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??