25.04.2018 г., 14:53

Сделка

745 1 2

Една любов стаена в теб ме чака,

а аз се лутам, за да се спася

като дете – изгубено във мрака,

разплакано прегърнало страха.

 

Защо наказвам си сърце разбито?

Защо по пример чужд не избера,

да бъда с теб, последвал Бога тихо?

Не сделка с Дявола да наредя.

 

Нима избрах го, без да си помисля?

Не е подвластно сам да го реша.

Аз Дяволът не мога да изчистя,

той жива част е в моята душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си, Дияна. Ех, тоя дявол да не беше! Благодаря ти, и на Владо също за коментарите! Поздрави!
  • Привет Данаиле!Ех,този дявол който е в нас,често ни връща от правилният път! Премахни дявола!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...