Една любов стаена в теб ме чака,
а аз се лутам, за да се спася
като дете – изгубено във мрака,
разплакано прегърнало страха.
Защо наказвам си сърце разбито?
Защо по пример чужд не избера,
да бъда с теб, последвал Бога тихо?
Не сделка с Дявола да наредя.
Нима избрах го, без да си помисля?
Не е подвластно сам да го реша.
Аз Дяволът не мога да изчистя,
той жива част е в моята душа.
© Данаил Таков Всички права запазени