Една любов стаена в теб ме чака,
а аз се лутам, за да се спася
като дете – изгубено във мрака,
разплакано прегърнало страха.
Защо наказвам си сърце разбито?
Защо по пример чужд не избера,
да бъда с теб, последвал Бога тихо?
Не сделка с Дявола да наредя.
Нима избрах го, без да си помисля?
Не е подвластно сам да го реша.
Аз Дяволът не мога да изчистя,
той жива част е в моята душа.
© Данаил Таков All rights reserved.
Поздрави!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
