28.11.2020 г., 15:11 ч.  

Себеанализ 

  Поезия » Философска
421 9 12

СЕБЕАНАЛИЗ

 

Не гребнах от живота си с черпак,

добра съм с всеки просяк и старица.

Когато вечер ме обгърне мрак,

на звездния редут стоя на прицел.

 

Мухлясали банкноти не суша.

Каквото имам пет пари не струва

И лягам си с отключена душа,

и всяка нощ разпятия сънувам.

 

Отивам си, когато загорчи

от дума или жест, или от обич.

Не каня никого да помълчим

мълчи ли с мен задълго, е съдбовно.

 

Чепата съм. Понякога дори

да сбъркам без да искам ми се случва.

У мен кусур  обаче не дири,

защото съвършенството е скучно.

 

Веднъж преминал къщния ми праг,

очаква те чорбица с дъх на риган.

И никога недей ми става враг,

защото любовта ми ще ти стигне.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??