Тук птиците не пеят като вкъщи,
а ме проклинат с някакво врещене.
Луната вечер също ми се мръщи
и вятърът като прокоба стене.
Когато слънцето протегне си лъчите
и по потта обилна ме познае,
обсипва ме с горещина сърдита,
за лунната сърдитост без да знае.
Единствен телефонът ме целува
със гласове, които си обичам,
но рядко мога с тях да си говоря.
Сълзите - непознати букви, сричам. ...