valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
6 окт. 2010 г., 10:23

Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство 2 

  Поэзия
665 0 7

Тук птиците не пеят като вкъщи,

а ме проклинат с някакво врещене.

Луната вечер също ми се мръщи

и вятърът като прокоба стене.


Когато слънцето протегне си лъчите

и по потта обилна ме познае,

обсипва ме с горещина сърдита,

за лунната сърдитост без да знае.


Единствен телефонът ме целува

със гласове, които си обичам,

но рядко мога с тях да си говоря.

Сълзите - непознати букви, сричам.


И Робинзон да бях, щях да загина.

Петкан отдавна вече тук го няма,

но той не е единствена причина,

щом мисълта вгорчава даже хляба.


Заложих си живота на лотария

за своето дете да спастря нещо.

Виновните пируват във България,

а ние сме догарящите свещи!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??