Седем дни и все недели
Утрини сребристо сини,
а нощта - от кадифе.
Недопито ще изстине,
полунощното кафе.
Рой светулки пак чертае
в чашата ми огнен кръг.
Мрак безсъници гадае,
съвестта ми - скрит недъг,
cрича славеева песен,
болката да заличи.
Вятър в мислите унесен,
пийва си кафе - горчи.
Модри клепки, недоспали,
търка сънено денят
Спи ми се, но хм...Едва ли,
че поетите не спят.
Сто възглавници, постели,
за поетите не са...
Седем дни и все недели,
пренаписват чудеса...
И перото им открива,
нов и по прекрасен свят...
Лудостта кафе долива,
някой ден ще си отспят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
