Седем смъртни гряха
Превзе ли ме Асмодий,
че те пожелах?
Велзевул ли...
теб те сложи на софрата?
От Левиатан ли пак те завидях?
Разгневих ли вече Сатаната?
Къде да търся отговорите сега?
- Дали са в спомените... или са в мечтите?
Трябва ли да мина под дъга...?
Или са далече зад звездите?
Къде да ги открия ми кажи...?
Къде дълбоките води ме спряха?
Че любовта ми е от камък... и тежи,
А не е низ
от седем смъртни гряха.
Кога започнах да потъвам?
В безлунна нощ до хоризонта...
Катраненото! - черно го сънувам...
И сянката моя загубих... Кога?
Когато очите ти не греят тъдява.
Бяга! - от устните крие се смях.
Студът сълзи вледенява.
Изсъхва ги - и ги пилее на прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константинов Всички права запазени
