Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта,
ирационална разбира се.
Освободих я, да се скита несбъдната.
От третия възел шепа доверие впримчено пуснах,
да си търси друга наивница.
От четвъртия възел мъничко нежност,
цялата в пришки от тясното,
боса си тръгна. ...