Седем възела
Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта,
ирационална разбира се.
Освободих я, да се скита несбъдната.
От третия възел шепа доверие впримчено пуснах,
да си търси друга наивница.
От четвъртия възел мъничко нежност,
цялата в пришки от тясното,
боса си тръгна.
В петия възел малко сълзи, споделени.
Които не бяха изсъхнали,
жадно изпих...
В шестия възел малко уют,
кротичко свит на кълбо,
го натирих бездомен.
Седмият възел беше най-труден,
в него - сърцето ми,
а в сърцето ми - ти
Седем възела имах днес да развържа.
Седмият не можах, трябваше да го срежа
... свободата боли...
© Ива ВалМан All rights reserved.
